МОЛIТВА

Отче нащ, iже есi на Небесi, да святiтся Iмя Тъвое, да пъребуде тсаръствiе тъвое, да буде воля тъвоя акi на небесi i на земълi. хълебъ мое насущтънi дажъде мi на дънесе, пъросътi намъ долгi ме, акi ж i мi отъпусъкаем i долзеникамъ ме, i не въведi насъ в iсъкусе, но как iзбавi нас отъ Лукавого. I ныне, i пърiсъно, i во векi веков. Амен!

Нема в Оке-Вiке, во вi: Онъ, сiръ, пiе нынi — ого! — в акулъ-то сан. Iва бзiка — к оне сукъ сiвъ. Сан iде въ венi: емъ макi. Не злодi ме акъ супъ-то iм: iж, i каем, i глодъ манiтъ соръ песенъ. Дан i медъ жадiнъ. Тщуса: не Омъ белъ, хiлъ — ме за нi i себе на нi кая. О, въ тя лове Дуба Деовъ: Теiвтсъ, расте! Дуб ер, паде! О, въ тя мi — ястi тя. Всадi себе на нi се, ежiща, нечто, а въ тi — лом!